В средата на IX век (855) Константин Кирил Философ създава глаголицата. Тя е била предназначена за писменост на
великоморавските славяни. Глаголицата се разпространява първоначално в Моравия и Панония.
След смъртта на Методий през 885 г. неговите ученици са прогонени от пределите на Моравия.
Прогонените ученици на Кирил и Методий са приютени от княз Борис I в България и оттук започнало делото им по
създаването на нова азбука за българския народ.
Климент Охридски, един от най-близките ученици на Кирил, на територията на съвременна България, създава
кирилицата по образец на гръцкото унциално писмо, като към гръцките букви добавя знаци, които да съответстват на
звуци от старобългарския език. Преди появата на глаголицата в българската държава се е пишело само с гръцки
букви.
Кирилицата се е използвала първоначално на територията на България, но с разпространението на православното
християнство започнала да се разпространява и територията на съвременна Русия.
Хърватските (далматинските) книжовници дават названието „кирилица” на българската азбука в чест на Св.
Константин-Кирил Философ и за да я отличават от глаголицата. Названието „кирилица” не е възникнало нито в Русия,
нито в България.